ХРАМОВЕ И ПАРАКЛИСИ

НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

 

ГР. КОСТЕНЕЦ

ХРАМ „СВ. ВМЧК. ГЕОРГИ”

След освобождението на България, в изпълнение на чл.10 от Берлинския договор от 1878г. България започва строежа на ЖП линията Цариброд, София, Вакарел, Костенец, Белово, до Пловдив. Гарата взема името на близкото, голямо, древно и историческо село Костенец, идентифицирано от Константин Иречек, Хенри Барт, Карел Шкорпил, Петър Мутафчиев и други историци и археолози с древната Констанция Тракийска, основана през 337 год. От втория син на император Константин Велики, Констанций ІІ при минерален извор недалече от прохода Суки /Траянова врата/ и изворите на река Марица.

Пускането на ЖП линията кара предприемчивите  селяни да слязат от махалите в равнината, за да работят, да строят къщи и дюкяни, и да се заселват. Удобното местоположение на новата гара до голямата река Марица привлича вниманието на някои чуждестранни фирми. Тук през 1901г. се строи първата кибритена фабрика в България от белгийска фирма, а през 1902г.- фабрика за хартия и картон от швейцарска фирма. Чужденците се спират на имота на Станко Христов. От поколение на поколение се предава следната интересна случка. Представителят на фирмата Алфред Шаксер, станал пръв директор на фабриката запитва продавача:

  • Какво ще правите с получената крупна сума?
  • Гарата вече наброява повече от 20 семейства. Ще построя училище за просвета на децата ни, а после и черква.

Чужденецът удивен от този отговор за благотворителност добавя:

  • Чакайте г-н Христов, щом определяте сумата за училище и молитвен дом, аз ще броя същата в троен размер за изграждането на храм „Св. Георги” гр. Костенец.

Дядо Станко пише:

  • Решихме с помощта на всички гаричени, да си съградим молитвен дом, в който да призоваваме и младежта за християнската просвета и духовна култура. За построяването на черквата дарих мое празно място от около 3 декара. По тогавашните пазарни цени мястото струваше 100, 000лв, а за изграждането на черквата аз и съпругата ми Станойка дадохме 559, 000лв. Това е моето скромно дарение от сърце, за да служи черквата за вечни времена на поколението ни.

И така през далечната 1928г. родолюбиви и вярващи предци на всички нас во главе на дядо Станко Христов се заемат с голямата и отговорна задача да построят голям и благолепен храм. Тези хора, ръководени от Светия дух, родолюбиви принципи и възрожденски дух, не пожалили нито средства, нито време в съграждането на великолепен храм на името на великия Божии угодник Св. Георги.

На 28.09 /неделя/ 1932г. Негово Блаженство Софийски Митрополит Стефан, в съслужение с голямо множество духовници и стечение на многолюден народ, тържествено се извършва освещаването на новопостроения храм „Св. Георги” в гара Костенец.

Закриляни от Небесния закрилник „Св. Георги”, Костенец се разраствал, развивал и благоукрасявал за нас техните потомци, и храмът вземал дейно участие в живота на хората.

Храмът винаги е бил средище за духовно възвисяване на духа, крепител на вярата, помощник и утешител на болните, немощните и страдащите. Светилникът на вярата, никога през тези, а е имало и много трудни години, не е участвал и чрез своите духовници и християнско братство, цялото население е запазвало жива вярата в Истинския Бог и православната вяра.

 

Гр. Момин проход

ХРАМ „СВ. ВМЧК ПАНТАЛЕЙМОН”

Храмът се намира в гр. Момин проход (община Костенец) в ляво от пътя към град Костенец идвайки от село Мирово (и магистрала София – Пловдив).

Мястото е осветено през 1996 г. През 1998 г. е положен първият камък от Ихтиманския архимандрит наместник Йосиф Серев, в него е описана историята на започването на храма. През 2000 г. храмът е завършен изцяло. Всички икони са дарени от жителите на общината.

Свещеник обслужващ храма е прот. Антон Апостолов. Служител в храма е Маргарита Николова.

Храмът е отворен всеки ден от 08.00ч до 17.00ч.

Отбелязване на храмовия празник – чества се на 27 юли. „Св. В. Мчк. Панталеймон” е закрилник на болните, лекарите и акушерките. На 11 май, празника на „Св. Св. Кирил и Методий” се раздава курбан за здравето на всички деца.

Църковно настоятелство:

  • Председател – прот. Антон Апостолов
  • Касиер – Георги Кангалов
  • Членове – Ирина Стайкова, Елеонова Вълчанова и Здравко Генов.

 

Село Костенец

ХРАМ „СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”

Храм „СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ” представлява трикорабна куполна базилика, строена през 1854 г. и завършена през 1857г. Църквата има запазени уникални стенописи, книги и документи на възраст, повече от век, поради което е обявена за художествена недвижима културна ценност.

Точно местонахождение: с. Костенец, ул. „Патриарх Евтимий” №2а

Обслужващ свещеник – протойерей Николай Свещаров; други служители в храма няма.

Храмът е отворен всяка неделя от месеца и на всички църковни празници, през другото време е затворена, но на входната й врата има телефон за връзка със свещеника и може да бъде отворена по всяко време.

Отбелязване на храмов празник – 8 ноември – Св. Архангел Михаил; отбелязват се и всички църковни празници.

Църковно настоятелство – председател – протойерей Николай Свещаров

 

ПАРАКЛИС „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

На к.к. Вили Костенец се намира местността Горна черква. Според някои данни още през ХІІІ в. Там е съществувала църква, разрушена след това от турците. През 1997г. на същото място е построен параклис „Успение Богородично” върху руините на съществуваща стара християнска базилика от V век, чийто очертания са разкрити и могат да се видят и днес. Параклисът е осветен лично от Негово светейшество Българският патриарх Максим.

Параклисът се намира в местността Горна черква, находяща се в най-северната част на курорта. Достъпът до него се извършва по второкласен път /в края на ул.”Самуил” – вили Костенец/, има и обособен паркинг за автомобили.

Обслужващ свещеник – протойерей Антон Апостолов

Други служители в храма:

– свещопродавач –  Петрана Делибашева                                                                   – клисар – Евдокия Стаменова

Време за посещение – отворен е всяка събота и неделя от месеца от 10.00ч. – 16.00часа и на всички църковни празници. Отваря се и при колективни посещения през седмицата, чрез използване на обявените телефонни номера на входната врата на параклиса.

Храмовият празник е на 15 август – Успение на Пресвета Богородица. Отбелязват се и всички църковни празници. Извършват се венчавки и кръщенета.

Църковно настоятелство:

  • Председател – Ангел Манджуков
  • Член – Росица Бухова
  • Свещеопродавач – Петрана Делибашева
  • Клисар – Евдокия Стаменова

 

ПАРАКЛИС „СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”

На 2 км източно от село Костенец е местността „Кръстите” – някогашна кория. Тук има древно оброчище, край което са намерени основи на черква. Според стара легенда, тук са били покръстени първите жители на село Костенец.

През 2002 – 2003г. по инициатива на някои от местните жители е построен в днешния му вид параклис „СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”

Намира се на 2 км източно от селото в посока местността „Рибница”. До местността „Кръстите” води полски път.

Обслужващ свещеник – протойерей Николай Свещаров. Други служители в храма няма.

Отваря се само на 6 май – Гергьовден

Църковно настоятелство – председател протойерей Николай Свещаров.

 

ПАРАКЛИС „СВ. МИНА”

С. ГОРНА ВАСИЛИЦА

МАХАЛА ПЕРДОВА

ХРАМ „СВЕТИ МИНА”

Храмът се намира в махала Пердова. Строителството започва през 1868г. и продължава до 1881г. Средствата са осигурени чрез дарения. Храма се намира в центъра на махалата. Вътре в храма има аязмо. Обслужващ свещеник- Георги Василев Георгиев и Антон. По важни празници с курбан за здраве – „Св. Дух” и традиционен празник „Св. Мина”. Храмът работи всяка неделя и всички църковни празници. Отговорник – Йорданка Вучева.

 

МАХАЛА ГЛЕДЖОВА

ПАРАКЛИС „СВЕТИ СПАС”

Параклисът  се намира в махала Гледжова, на 200м. от Кметството. Първоначално дворното място на параклиса е било подарено от местни хора и обявено за църковище. През 1996 г. е построен параклисът, който е в този си вид. Обслужва се от свещеник е отец Антон. Отговорник за параклиса е Йорданка Каравукова. Отворен е всеки ден. Традиционен празник е „Възнесение Господне” /Спасовден/ с курбан за здраве.

 

МАХАЛА НОВА

ХРАМ „СВ. ЙОАН ПРЕДТЕЧА”

Църквата „Св. Йоан Предтеча” се намира в махала Нова, с. Горна Василица и е на 7 км северозападно от град Костенец. Това е една от най – старите църкви в Костенско – Долнобанското корито. През 1846г. на мястото на днешния храм се построява параклис, който съществува до 1855г., когато на същото място се построява църква, която съществува и до днес. Отначало на покрива е имало кубе, което през 1928г. при ремонт е разрушено. Камбанарията в сегашния си вид е от 1900г. и се намира извън храма. Самата църква е корабен вид, като е изградена изцяло от камък, като в основата широчината е 60 – 70 см. При зидането вместо вар е използвана глина, а самите стени са измазани с глина и слама. Черковните славянски книги са печатени преди 170 години в Русия, като от тях се вижда на Сендика на първа страница е записано, че е купен от Катинка Пенева и Никола Тодоров през 1846г. Главната храмова икона „Св. Йоан Предтеча” е от 1869г. и е дело на Костадин хаджи Ангелов – зограф от Белово, възпитаник на Самоковската иконописна школа.

В момента в църквата се извършва основен ремонт, но е отворена всеки ден.

Обслужващ свещеник е свещеноиконом Георги Василев Георгиев, който е и председател на Църковното настоятелство.

Празника на църквата е на „Св. Дух”.

 

МАНАСТИР „СВЕТА ПЕТКА”

Манастирът „Света Петка” е построен около 1885г. Намира се на 150 м. от пътя за село Пчелин, над БКС. Под него има аязмо. Обслужващ свещеник Георги и отец Антон. Традиционен празник с курбан за здраве е първият петък след „Възкресение Христово” /Великден/.

 

МАНАСТИР „СВ. СПАС“ НА ВРЪХ ЕЛЕДЖИК

На запад от връх Еледжик на около 200 – 250 м. се намира манастира „Възнесение Христово“ („Св. Спас“).

Бог обикновено избира добри хора да изпълняват известна мисия между хората, за което след това ги прославя и увековечава тяхната памет.

Такъв избраник  е и дядо Георги Зашов от с. Долна Василица. Той е роден в това село през 1827г. Животът му е тих до месец ноември 1885 г., когато той открива манастира. През ноември 1885 г., когато е бил в гората като селски пастир, получава съновидение, в което Бог му съобщава, че той трябва да открие манастир „Св. Спас“ в Еледжик. След това се разболява и боледува дълго време. След като дава обещание, че ще изпълни волята Божия, оздравява и съобщава това на общинската власт. От нея обаче бил подигран и никой не взел под внимание молбата му. Той бил неспокоен и в съня му постоянно му се шепнело да не стои, а да работи за откриването на манастира. Мястото му било също така посочено в съня – там, където пладнел някога с овцете си, под големите букове при кладенеца, близко до калето, да копае и ще открие основите на манастира. За уверение, между зидовете ще намери полуизгоряла икона, копие и остатъци от полилей. Неподкрепен от никого, той взема копач и лопата, отива на самото място и след няколкодневна работа открива основите. Отишъл в селото  при своите  хора и им разказал, че както му било казано в съня, работил и намерил основите на манастира. Отишъл отново в общината, разказал как Бог не го оставял на мира, и как открил основите.Това убедило общинската власт. Дава се нареждане от кмета и се изпращат хора да работят.

„Ето като разкопаете тук, казал дядо Георги, ще намерите: икона, копие и остатъци от полилей”. Работниците разкопали и действително намерили посочените от стареца предмети. Вярата на хората в думите на този старец вече напълно се затвърдила и се изразила в обмисляне на начин, средства и усилена работа за издигане на нов манастир върху разкритите основи. Пръв Христо Стоицов от село Горна Василица подарява материал за направата на дъсчена килия, при която се установява да живее стареца. В скоро време се построява за целта и къща, от която стоят само зидовете. Създала се строителна комисия  в състав: свещеник Лазар Стоянов, свещеник Петър Стоянов, свещеник Илия Анг. Добрев, Георги Зашов (откривателя), Благой Атанасов, Стефан  Бонев, Паун Хростосков, Стою Иванов, Лазар Генев, Спас Колев, Младен Георгиев, Христо Недков, Благой Стоянов, Стоян А. Танчев (учител), Игнат Георгиев и Стоимен Иванов. Така съставената комисия работела непрекъснато и с помощта на всички селяни върху старите открити основи се издига величествен храм. Така с общи усилия се издига манастирският храм през 1908 г., в тоя си вид, какъвто го виждаме днес, а е осветен в навечерието на Балканската война на празник Рождество Богородично – 8 септември 1912г. от Негово Преосвещенство св. Левкийския епископ г. г-н Варлаам.

До манастира има хубава чешма, направена през 1937 г. от дарителката Гина Константинова  от Македония.

Над западната входна врата на храма има плоча със следния надпис: Манастир Възнесение Христово. В царуването на Българския Княз Фердинант 1-ви Българският Екзарх Йосиф 1-ви, в присъствието на Георги Зашов и при комисията на съграждането:Бллагой Атанасов, Стефан Бонев, Паун Христосков, Стою Иванов, Лазар Генев, Спас Колев,  Младен Георгиев, Христо Недков, Благой Стоянов, Стоян А. Танчев, Игнат Георгиев, Стоимен Иванов и при свещениците: Лазар Стоянов, Петър Стоянов  и Илия Добрев и при майстор Яначко Неумов се направи на 15.VІІІ. 1908 г. Подписал Иван Илиев от Василица.

Това са единствените писмени сведения останали от съграждането на манастира.

След съграждането на манастира се построява и манастирска къща с четири стаички, в която дядо Георги живее до смъртта си.

 

С. ДОЛНА ВАСИЛИЦА

БАЛЬОВА МАХАЛА

ХРАМ „СВЕТИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ”

Храмът се намира в махала Бальова. На 12 км източно от гр. Костенец. До него се достига по горски път. Строителството започва 1855г., завършен и осветен е през 1875г. Традиционен празник с курбан за здраве на празника „Свети Петър и Павел”. Реставрация на храма започва през 1995г. и завършва 2013г. Обслужващ свещеник е отец Георги.  Отговорник е Борис Кацаров.

 

ВОЛОГАРСКА МАХАЛА

ПАРАКЛИС „СВЕТА ТРОИЦА”

Параклисът е построен  през 2000г. Строежът му е започнал  през тази година, по инициатива на Здравко Методиев Йорданов, Стоимен Йорданов Стоименов, Иван Георгиев Тодоров. Тримата се събират случайно и решили по какъв начин могат да развиват махалата и решили да построят параклиса. Направили инициативен комитет от пет човека и започнали същата година да събират помощи за строежа. Обърнали се към кмета на Община Костенец за помощ  и с негова помощ получили от старата Кибритена фабрика греди, желязо и ламарини, с които започнали строежа на параклиса.

Днес параклисът е отворен всеки ден.

 

МАХАЛА ГЕРГИЧКА

ХРАМ „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

Храм „Успение Богородично” с. Долна Василица, махала Гергичка е построен през 1868г. от жителите на махалите Гергичка, Шуманска, Вологарска и Трите къщи. Намира се на четири километра източно от град Костенец. Построен е на място, което е било Оброчище. В двора на храма има клепало, което е от 1836г. Камбаната е закупена през 1914г.. В храма са се извършвали всички черковни обреди. След изселването на хората от махалите, храмът е изоставен  и не се е поддържал.

През 1985г. при отец Кръстьо се събират група инициатори, които отиват при него и решават да започнат ремонт. Възстановява се камбанарията, оградата, поставят се дворни железни врати.

Една година след това при отец Георги започват основните ремонтни работи. Отремонтиран е основно покривът, направен е купол и е направена фугировка на фасадата. От тогава до днес не спират ремонтните дейности. През 2005г. са направени нови стенописи. Прекарана е вода. В двора има три чешми и шадраван.

Всяка година на храмовия празник на 15 август в двора на храма се прави курбан за здраве.

Мястото е много уютно и приятно за посещение. Има много хубав изглед към Родопите, Рила и Витоша.

Може да се посети в събота и неделя.

 

ТРИТЕ КЪЩИ

ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА”

Храмът се намира на 3 км от гр. Момин проход. Преди освобождението от турско робство даскал Стоян  закупил кръст от София и първоначално е било църковище. Строителството започва през 2001г. със съдействието на пловдивския митрополит Николай. Освещаването на храма е през 2005г. от Софийския митрополит Йоан. Традиционен празник с курбан за здраве е „Петдесетница”.

 

С. ГОЛАК

ЦЪРКВА „ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ“

Църква „Възнесение Господне“ се намира в село Голак на 18 км от град Костенец. Църквата е строена през 1921 г. – 1922 г. Стените й са иззидани с камък. На самото откриване е присъствал Александър Стамболийски като министър – председател и потомък на селото /майка му е родена и израснала в село Голак/.

През 2008 г. е извършен основен ремонт на покрива и иконите на черквата по инициатива на Александър Малинов от село Голак – бивш учител. От тогава редовно на празник „Възнесение Господне“ /Спасовден/ се прави среща – събор с молебен и курбан в черковния двор.

На външната източна стена на черквата е сложена паметна плоча с имената на загиналите в Първата и Втората световна война в знак на признателност.

 

С. ПЧЕЛИН

ХРАМ „СВ.МЧНК ГЕОРГИ”

Храмът е построен от жителите на селото с пантеон в знак на признателност към загиналите във войната през 1912 – 1913г.: 1916-1917г. и 1944 – 1945г., свои 16 жители, осветен е през 1934г. Отворен е за посещение на всички християнски празници и всяка неделя от 08.00 до 10.00 часа. Обслужващ свещеник е прот. Николай Свещаров и се обслужва от местен служител в черквата. Храма се намира в горния край на селото над площада. Храмовия празник е „Св. Дух” на 51-вия ден след Великден. Църковното настоятелство се състои от 5 члена и 3-ма проверителна комисия с председател прот. Николай Свещаров.

 

ПАРАКЛИС „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО”

В парка на Курортен комплекс Пчелински бани се намира новопостроения през 2002г. параклис „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО” с усилията и под контрола на тогавашния кмет  Георги Иванов Стефанов. Отворен е за посетители на всички християнски празници и всяка неделя от 08.00 до 10.00 часа. Председател на църковното настоятелство е прот. Николай Свещаров.

 

С. ОЧУША

МАХАЛА МАРТИНСКА

ЦЪРКВА „ВСИ СВЕТИЙ”

Църквата е построена 1872г. Обновена е през 1888г., като тогава са направени стенописи. Тези стенописи са изографисани  от Зограф Иванчо от с. Сестримо. Църквата се поддържа от хората от селото. Обслужващ свещеник е отец Антон.

Църковно настоятелство:

  • Отец Антон – председател
  • Петър Койчев
  • Иван Луков
  • Димитър Александров
  • Георги Паунов
  • Огнян Вологарски
  • Йордан Георгиев

 

Отваря на големите празници: Възкресение Христово, Рождество Христово, Йордановден и на Храмовият празник. Храмовият празник е осем седмици след Великден. Казва се „Неделя на всички светии”. Тогава се прави курбан.

 

МАНАСТИР „СВ. ИЛИЯ”

Манастирът се намира  между селата Очуша и Подгорие близо до шосето. Манастирът е изграден през 1909 г. Не е изографисан. Старите икони са откраднати. Има само нови икони. Дворът на манастира е отворен постоянно, а манастира отваря само на Илинден или по заявка. Храмовият празник е на 20 юли – Илинден, прави се курбан в неделята след Илинден. Обслужващ свещеник е отец Антон.

Църковно настоятелство:

  • Отец Антон- председател
  • Петър Койчев
  • Иван Луков
  • Димитър Александров
  • Георги Паунов
  • Огнян Вологарски
  • Йордан Георгиев

 

С. ПОДГОРИЕ 

ЦЪРКВА „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЛЕТЕН”

Църквата се намира в центъра на с. Подгорие. Построена е през 1892г. Големите икони в нея са дарени от жителите на селото. Празникът на църквата е на 9 май. Курбан за здраве се прави предпоследната неделя на месец май. Обслужващ свещеник – протойерей Николай Свещаров. Човекът, който отговаря за църквата е Пламен Иванов Танев.